FaceBook

ЗАСТРАХОВАТЕЛНИ КОНСУЛТАЦИИ

УРЕЖДАНЕ НА ЗАСТРАХОВАТЕЛНИТЕ ПРЕТЕНЦИИ ПО ЗАСТРАХОВКА „ГРАЖДАНСКА ОТГОВОРНОСТ” НА АВТОМОБИЛИСТИТЕ

 

Диана Димитрова, адвокат в Адвокатско дружество „Антоанета Димоларова, Розалина Градинарова и съдружници”

Тригодишното приложение на Кодекса за застраховането, който влезе в сила от 01.01.2006 г., в голяма степен пригоди застрахователната практика към новостите в задължителната застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, включително и към новите процедури за доброволно уреждане на застрахователните претенции.

Що се отнася до съдебната практика, там новостите намират отражение сравнително отскоро, тъй като съдебните процедури са по-продължителни и окончателното произнасяне на съда с влязъл в сила съдебен акт е значително по-отдалечено във времето спрямо датата на застрахователното събитие.

Независимо от това, уреждането на този вид застрахователни претенции продължава да се сблъсква с повтарящи се трудности, които произтичат от особености и несъвършенства на действащата нормативна уредба.

Част от тези проблеми са дългогодишни и са заложени в правни институти, които предшестват с десетилетия новия Кодекс за застраховането. Променящите се обществени условия, в които се прилагат тези традиционни правни норми, изострят недостатъците им и поставят на дневен ред въпроса дошло ли е време за законодателни промени.

Настоящото изложение има за цел да обобщи някои от типичните проблеми, пред които се изправят както увредените лица и застрахованите, така и застрахователите, и да предложи възможности за тяхното преодоляване.

І. Когато е отправена директна претенция към застрахователя

Обезщетяване на вреди по МПС

Единната методика е добре усвоена от застрахователите и те не срещат значими трудности при прилагането й.

Проблем представлява фактът, че тя не е актуализирана от създаването си през 2006 г. досега, поради което в някои свои части сериозно изостава от пазарните цени, особено при определяне на обезщетенията за тотална щета и по отношение на цените на труда за ремонтни дейности.

Това поражда разногласия между увредените лица и застрахователите, тъй като в редица случаи законоустановеното обезщетение не покрива пазарната стойност на нанесените вреди.

Обезщетяване на болки и страдания, произтичащи от телесно увреждане или смърт

Този вид обезщетения пораждат едни от най-изострените разногласия между увредените лица и застрахователите.

Основна причина за това е липсата на каквито и да било законоустановени критерии при определяне на понятието „справедливо обезщетение”.

Понятието „справедливост” така и не успя да намери обществено приемлив и балансиран израз в практиката, въпреки близо 60-годишното му правоприлагане.

При съществуващата оскъдна правна уредба и въпреки наличието на Постановление на Пленума на Върховния съд № 4/68 г., критериите за определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди все още продължават да бъдат лишени от необходимата доза обективност. Като резултат са налице съществени различия в съдебната практика.

Неминуемо, така се внася голямо объркване и непредвидимост и в застрахователната практика.

Всичко това създава една прекомерна правна несигурност, която оставя впечатлението за хаотичност и нерядко – за произволност, при определяне на дължимите суми. При решаването на този изключително съществен въпрос не са редки случаите, в които обществено оправданият и необходим акцент върху действителните морални и емоционални измерения на конкретно претърпените болки и страдания се подменя с безразборна размяна на финансови предложения между страните – при доброволно уреждане на споровете, и с неясно или необосновано мотивирани произнасяния на съда.

По такъв начин напълно лишената от конкретност правна уредба свежда отношенията между страните до най-обикновен пазарлък, който поставя под въпрос самата смисленост на понятието „справедливост”.

Правната несигурност, която действащата правна уредба създава, води до това сред застрахователната общност да се зараждат дискусии относно обществената оправданост на тази традиционна за българското законодателство концепция за начина на обезщетяване на неимуществените вреди. Такива дискусии се провокират и от присъединяването на страната към Европейския съюз, което засили съизмерването на нашата правна система с тази на останалите страни-членки. В отделните държави-членки съществува голямо разнообразие от подходи при уреждането на този въпрос, вариращо между крайно либералната ситуация в Италия, където като че ли може да се получи обезщетение от всекиго и за всичко – при това с голяма амплитуда в присъжданите обезщетения в зависимост от конкретния регион на страната и достигащо до пълното отсъствие на концепцията за парично обезщетяване на скръбта по загинал близък в законодателството на държави като Германия и Австрия.

По българското право застрахователят е задължен да изплати определеното от него застрахователно обезщетение дори при несъгласие на увреденото лице с размера на обезщетението, което, при действащата неясна уредба за начина на определяне на този размер, често поражда продължителни спорове и многократно подновяване на претенцията било по пътя на възражения пред застрахователя относно изплатеното обезщетение, било чрез съдебни дела.

Ако трябва да обобщим, действащото законодателство не способства за бързото уреждане на претенциите за неимуществени вреди, тъй като затруднява постигането на консенсус между увреденото лице и застрахователя.

В много случаи то поражда и една продължителна несигурност у застрахователя дали изплатеното обезщетение всъщност е удовлетворило по окончателен начин предявената претенция или тя ще бъде възобновена в някакъв момент. Тази несигурност продължава до изтичането на законоустановената давност, което означава поне 5 години от датата на събитието.

ІІ. Когато се отправя претенция към застрахователя за присъдени срещу застрахования суми

Тук трудностите възникват основно тогава, когато застрахователят, в рамките на една вторична процедура, отказва изцяло или частично да удовлетвори претенциите на увредените лица или на платилия, отговорен за вредата. Тези трудности могат да се разгледат в две насоки:

1. От процедурно естество:

Неадекватният избор за защита на интересите на увредените лица и/или на застрахования в някои случаи води до невъзможност постановените съдебни решения или присъди да бъдат противопоставени на застрахователя, когато той не е участвал в процеса.

При това положение възниква необходимостта за разгръщането на втора процедура – доброволна или съдебна, спрямо застрахователя, при което се налага повторно доказване на едни и същи факти и повторно формиране на правни изводи по едни и същи въпроси.

Нежеланието на застрахователя да се съобрази изцяло или частично с постановени без негово участие съдебно решение или присъда често е провокирано от невъзможността му да защити своите интереси в проведените съдебни производства. В някои случаи застрахователите смятат, че производството не е водено по най-добрия начин и крайният резултат от него е неправилен поради съществени нарушения на съдебната процедура или лошо водене на делото от участвалите страни.

Този проблем би могъл да се оцени не толкова като проблем на действащия закон, а повече като проблем на прилагането на закона, тъй като заинтересуваните лица не успяват да използват най-ефективния процесуален ред за упражняване на правата си.

2. От материалноправно естество:

Не всички вреди, които застрахованият е длъжен да възстанови на увреденото лице, са покрити по застраховката. Това е така поради съществуването на изключения от застрахователното покритие, наличието на законоустановена методика при определяне на някои видове застрахователни обезщетения и поради ограничението на застрахователната сума.

Законодателните решения в тази насока са въпрос на намиране на адекватен баланс в интересите на застрахования и застрахователя и е свързан с принципния въпрос дали всичко, което е в тежест на прекия причинител на вредата, следва да се поема от неговия застраховател.

Източник на големи спорове между страните по застрахователното правоотношение е настоящата правна уредба за определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди – болки и страдания, за което стана дума по-горе.

ІІІ. Законодателните алтернативи

За преодоляването на изложените проблеми законодателните алтернативи биха могли да се търсят в няколко насоки:

1. Установяване на законова поредност при упражняване правата на увредените лица спрямо застрахователя и застрахования

Такава законова поредност вече е въведена при упражняване на суброгационните права на застрахователя по имуществена застраховка срещу прекия причинител на вредата, по-известни като суброгационни искове срещу виновния водач.

По същия начин може да се въведе задължение на увредените лица да търсят обезщетение за покритите от застраховката вреди първо от застрахователя, а срещу застрахования – само за останалите вреди.

Предимства:

  • Постига се в максимална степен ефектът от задължителния характер на застраховката.
  • Акумулираните застрахователни фондове ще изпълняват по резултатен начин социалното си предназначение, като осигуряват платежоспособен субект - застрахователя, който в относително кратки законоустановени срокове удовлетворява увредените лица по професионален начин. Максимална защита на интересите си получават и застрахованите, които са обезпечили в рамките на застрахователното покритие имуществото си срещу загубите, възникващи от причиненото ПТП.
  • Такава ефективност на задължителната застраховка е силен стимул за сключването й и за поддържане голям обхват на застрахованите МПС.
  • Създават се предпоставки за отчитане на реалната щетимост по застраховката, което ще подобри застрахователната статистика и ще съдейства за определяне на действителните пазарни цени на застраховката.
  • Постига се процедурна икономия и се съдейства за снижаване на разходите по уреждане на претенциите.

Недостатъци:

  • Ограничава се свободата на избор относно начина за удовлетворяване на увредените лица, особено като се има предвид, че в българското обществено съзнание все още се придава голямо значение на ангажиране личната отговорност на пряко отговорния за вредата, особено когато са причинени неимуществени вреди.

2. Приемане на единна методика за определяне на обезщетенията за неимуществени и имуществени вреди, произтичащи от смърт или телесно увреждане

Такова законодателно решение ще доведе докрай идеята за законоустановени методи при определяне на застрахователните обезщетения по задължителната застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите. Наличието на такава методика е подход, познат в не една държава в рамките на Европейския съюз.

Важно тук е:

- да се заложи ясна структура на подлежащите на обезщетяване вреди – като вид и относителна тежест между тях, а също и с оглед на увредения субект;

- да се въведат точни критерии при изчисляването на обезщетенията с възможност за вариране в ясно определени граници с цел постигане на адекватност към конкретиката на случая.

Желателно е да се изработи концепция за периодичността и начина на актуализация на методиката, така че да бъде съответна на обществените реалности, в които се прилага.

Възможно е този подход да се съчетае с първия.

Предимства:

  • Яснотата на правната уредба, съчетана с отразяване на житейския разум в правните норми, винаги способства за издигане авторитета на закона и мотивира правните субекти към спазването му. По тази причина от изключителна важност ще бъде концепцията на методиката и съответствието й с житейските реалности.
  • Ще съдейства за намаляване споровете между страните, а от там – за по-бързо и по-евтино уреждане на претенциите.
  • Високата степен на предвидимост на размерите на обезщетенията благоприятства ценообразуването на застраховката, като същевременно предпазва пазара от произволно нарастване на дължимите обезщетения и от необосновано висока ценова тежест върху застрахованите лица.
  • Това от своя страна ще благоприятства поддържането на голям обхват застраховани МПС.

Недостатъци:

  • Внася съществена промяна в дългогодишната концепция за определяне размера на обезщетенията за неимуществени вреди, което вероятно ще породи съпротива в процеса на законотворческите съгласувателни процедури.
  • Намалява отговорността на застрахователя спрямо тази на застрахования. Ако се запази сегашната уредба на отговорността на застрахования към увредените лица, промяната би поставила в по-голям риск застрахованите да заплащат претенции, които в някаква своя част няма да се покриват от застраховката и ще останат за тяхна сметка.
  • При не особено качествена методика или такава, която не се актуализира своевременно, би имало обратен на желания ефект.

3. Недопустимост на гражданския иск в наказателния процес в случаите, когато отговорността за деянието, предмет на наказателното производство, се покрива от задължителна застраховка

Това е възможно разрешение с цел предотвратяване необходимостта от вторична процедура към застрахователя – доброволна или съдебна. В случаите, когато има задължителна застраховка на отговорност, покриваща вредите от престъплението, гражданският иск не изпълнява законодателно заложената си цел да реализира процесуална икономия, като реши и въпроса с обезщетяването на тези вреди. Тази цел в определени случаи не се постига поради необвързаността на застрахователя с присъдата в частта за присъдените обезщетения.

Предимства:

  • Спестяват се процесуални усилия и съдебни разноски, свързани с един неефективен спрямо застрахователя съдебен акт, който има правото да не се съобрази с него.

Недостатъци:

  • Внася се съществена промяна в традиционен за българското законодателство институт, като целта на промяната би се реализирала по-леко чрез алтернативата по т. 1 по-горе;
  • Ограничава се правото на избор на начина за реализиране правата на увредените лица, което чисто психологически често би се възприемало като необоснована защита на причинителя на вредите.

4. Създаване на законова възможност застрахователят да участва в наказателния процес

Противно на широко застъпеното разбиране, че участието на застрахователя в наказателния процес ще затрудни разглеждането му, в действителност включването на застрахователя като подпомагаща страна на страната на гражданския ответник няма да промени по никакъв начин предмета на делото, съответно и предмета на доказването, в което ще се включи застрахователят.

Такова разширяване на предмета на делото обаче ще настъпи в случай, че се допусне участие на застрахователя в качеството му на граждански ответник, тъй като в този случай съдът ще трябва да изследва и наличието на валидна застраховка, както и обхвата на застрахователното покритие.

Предимства:

  • Застрахователят ще има възможност да допринася активно за изясняване въпроса с отговорността на застрахования;
  • В резултат на това застрахователят ще бъде обвързан от присъдата изцяло;
  • Ще се реализира процесуална икономия, съответно – икономия на разноски.

Недостатъци:

  • Конституирането на застрахователя като граждански ответник въвежда допълнителен предмет на наказателното дело, което би представлявало едно нетипично усложнение на наказателния процес;
  • Ако се запази действащата правна уредба на определяне размера на обезщетенията за неимуществени вреди по справедливост, участието на застрахователя в наказателния процес би стимулирало продължаването и дори – ескалацията, в прилагането на досегашните неясни критерии за определяне на обезщетенията, с всички изложени дотук негативни последици от това.

5. Въвеждане на обвързаност на застрахователя с всеки постановен съдебен акт, с който се определя гражданската отговорност на застрахования, независимо дали застрахователят е участвал в процеса или не

Това представлява най-радикалната алтернатива.

Предимства:

  • Защитава в максимална степен интересите на увредените лица и на застрахованите;
  • Реализира в максимална степен процесуална икономия.

Недостатъци:

  • Пренебрегва изцяло интересите на застрахователя.
  • Надяваме се, че тази публикация ще породи ползотворни дискусии, каквито считаме за наложителни.

ПАРТНЬОРИ

ИНТЕРВЮ

адрес:
гр. София
бул. „Аксаков” № 16

тел / факс:
02 981 02 51

тел:
02 986 40 79

0888 36 70 31

СВЪРЖЕТЕ СЕ С НАС

Email:
Тема:
Съобщение: