FaceBook

ЗАСТРАХОВАТЕЛНИ КОНСУЛТАЦИИ

НОВИТЕ ПОЛОЖЕНИЯ В ОБЛАСТТА НА ИМУЩЕСТВЕНОТО ЗАСТРАХОВАНЕ

 

Промените в Кодекса за застраховането (обн.ДВ бр. 97 от 23.11.2007г.) в областта на имущественото застраховане имат за цел преди всичко да защитят правата и интересите на потребителите на застрахователни услуги, които добросъвестно са сключили застрахователни договори. Промените са свързани с допълването на уредбата относно встъпване в правата на застрахования и на уредбата относно прекия иск и възраженията, които застрахователят може да противопостави на третото увредено лице.

На първо място се допълни уредбата по чл.213 от Кодекса за застраховането (КЗ), който урежда взаимоотношенията относно встъпване в правата на застрахования (суброгация) от страна на застрахователя по имуществена застраховка. Следва да се отбележи, че в редица случаи в отношенията увреден-застраховател-трето лице, носещо отговорност за вредите, се намесва и още един субект, а именно - застрахователят на гражданската отговорност на третото лице. Това са предимно случаите на пътнотранспортни произшествия във връзка със задължението за сключване на застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите.

Но такива хипотези могат да възникнат във всички случаи, когато е налице застраховане на гражданската отговорност на третото лице, например при застраховане на различни професионални отговорности. Когато по отношение отговорността на третото лице за причинените вреди е сключена застраховка при застраховател, различен от застрахователя по имуществената застраховка, последният встъпва в правата на застрахования срещу третото лице или неговия застраховател по застраховка „Гражданска отговорност”. Редакцията на отменения чл.402 от Търговския закон (ТЗ) предвиждаше суброгация в правата на застрахования срещу причинителя на вредата.

Това доведе до противоречива съдебна практика, като в част от съдебните решения нормата на чл.402 от ТЗ се тълкуваше стриктно, като се приемаше, че застрахователят по имуществена застраховка встъпва в правата на застрахования единствено срещу причинителя на вредата, но не и срещу застрахователя на гражданската отговорност на последния. По този начин се стигна до абсурдната ситуация иск на встъпилия в правата на застрахования по имуществена застраховка застраховател срещу застрахователя на гражданската отговорност на причинителя на вредата да бъде отхвърлян като недопустим. Това положение противоречеше на принципа за процесуална икономия и на справедливостта, поради което в разпоредбата на чл.213 от КЗ изрично беше уредено правото на регрес срещу застрахователя на гражданската отговорност на третото лице.

Както беше споменато, с оглед на засилената защита на интересите на лицата, които добросъвестно са сключили застрахователни договори за задължителната застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, с приетите промени в КЗ се предвиди забрана на застрахователите по застраховка „Каско” и по други имуществени застраховки, встъпили в правата на увредено лице, да предявяват претенция за възстановяване на изплатеното застрахователно обезщетение към третите лица, сключили застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, освен за размера на обезщетението, което надхвърля застрахователната сума по тази задължителна застраховка, или съответно причинените вреди са изключени от обхвата на застраховката съгласно чл.268 от КЗ. Законодателното решение е продиктувано и от създадената практика регресните искове да се насочват към виновните водачи, сключили задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите в дружествата, които бяха обявени в несъстоятелност.

Във връзка с приетите промени в чл.213 се създаде и нов чл.213а, който регламентира съществуващия и до момента в търговската практика ред за уреждане вземанията между застрахователя по имуществена застраховка и застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност” на лицето, причинило вредата. Тази уредба следва да намери приложение не само в областта на пътнотранспортните произшествия, а винаги, когато е налице встъпване в правата на застрахования от страна на застраховател по имуществена застраховка и застраховка на гражданската отговорност на третото лице.

При предявяване на претенцията за възстановяване на застрахователно обезщетение от страна на застрахователя по имуществена застраховка последният е длъжен да приложи преписката с доказателствата, с които разполага. От своя страна застрахователят по застраховка „Гражданска отговорност” е длъжен да заведе в деловодството си и да удостовери всяка претенция за възстановяване на застрахователно обезщетение.
Когато не са представени всички доказателства или когато са необходими допълнителни доказателства за установяване на основанието или размера на вредата, застрахователят по застраховка „Гражданска отговорност” може да изиска представянето им в срок до 45 дни от датата на завеждане на претенцията.

Не могат да бъдат изисквани доказателства, с които застрахователят по имуществена застраховка не може да се снабди поради съществуващи нормативни пречки или поради липсата на правна възможност за осигуряването им, както и на такива, за които може да бъде направена благоразумна преценка, че нямат съществено значение за установяване на основанието и размера на претенцията и целят необосновано забавяне и удължаване на процедурата по уреждане на претенцията. Застрахователят, пред който е предявена претенцията за възстановяване на изплатено застрахователно обезщетение, е длъжен в рамките на 30 дни от представянето на всички доказателства да определи и изплати размера на своето задължение по предявената претенция или съответно мотивирано да откаже плащането.
С промените в КЗ се допълни и уредбата на чл.226 от КЗ относно тъй наречения пряк иск. Прекият иск е иск на увредения срещу застрахователя на граждански отговорното лице. Увреденият, спрямо който застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя. Правото на увредения се проявява след настъпване на застрахователното събитие – възникване на отговорността на застрахованото лице, както и настъпване на вредите. Прекият иск има за цел да защити интересите на пострадалия от евентуална неплатежоспособност на застрахования, като в същото време осигурява бързина и процесуална икономия. Увреденото лице може да избере към кого да насочи претенцията си за обезщетение – към граждански отговорното лице на основание чл.45 и сл. от ЗЗД, или към застрахователя на гражданската му отговорност на основание чл.226 от КЗ. Макар че задължението на граждански отговорното лице да произтича от непозволеното увреждане, а задължението на застрахователя към увреденото лице – по силата на закона, и двамата дължат един и същ резултат, който се изразява в обезщетяване на причинените вреди.
Правото на увреденото лице се погасява с получаването на обезщетение за вредите от който и да е от двамата. При предявяване на иск от увредения срещу граждански отговорното лице последният може да му противопоставя възражения, произтичащи от непозволеното увреждане, като например липса на предпоставка от фактическия състав на непозволеното увреждане, съпричиняване на вредите и други. При пряк иск на увреденото лице срещу застрахователя на граждански отговорното лице съгласно чл.226, ал.2 и 3 от КЗ застрахователят може да противопоставя възражения, основаващи се както на застрахователното правоотношение, така и на самото непозволено увреждане. Не могат да се противопоставят възраженията, произтичащи от застрахователното правоотношение, които намират приложение при застраховане на имущество или зависят изцяло от волята на застрахования - например възражението, че застрахованият не е допуснал застрахователя за извършване на оглед на увреденото имущество и не е предоставил поисканите от застрахователя документи, пряко свързани с установяване на събитието и размера на вредите, както и възражението, че застрахованият не е извършил необходимите действия за ограничаване на вредите от застрахователното събитие и не е следвал указанията на застрахователя.
При застраховката „Гражданска отговорност”, която е задължителна по силата на закона, застрахователят не може да противопоставя и едно допълнително възражение, каквото е възражението за самоучастие на застрахования. С промените в КЗ се създаде ново изречение трето на чл.226, ал.2, по силата на което при сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност” застрахователят не може да прави и възраженията по чл.189, ал.4 от КЗ относно съзнателно неточно обявяване и премълчаване, по чл.190, ал.4 от КЗ относно несъзнателно неточно обявяване, както и по чл. 191, ал.1 от КЗ относно обявяване на новонастъпили обстоятелства.
Отговорността на застрахователя по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” покрива всички вреди на увреденото лице, дори когато застрахованият го е увредил умишлено. В тези случаи, след като застрахователят изплати застрахователно обезщетение на увредения по задължителна застраховка „Гражданска отговорност”, той има право на регресен иск към застрахования за пълния размер на изплатеното застрахователно обезщетение.
С приетите промени в КЗ се продължи тенденцията за осигуряване на засилена защита на потребителите на застрахователни услуги, което ще доведе до повишаване на доверието както в областта на задължителното застраховане, така и към застрахователния пазар като цяло.


Александър Стойков,

Адвокатско дружество “Антоанета Димоларова, Розалина Градинарова и съдружници”
Тел./факс: (02) 9802026, 9819178
Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.

www.diaconsult.bg 

ПАРТНЬОРИ

ИНТЕРВЮ

адрес:
гр. София
бул. „Аксаков” № 16

тел / факс:
02 981 02 51

тел:
02 986 40 79

0888 36 70 31

СВЪРЖЕТЕ СЕ С НАС

Email:
Тема:
Съобщение: